ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА
1.Ще получиш тяло .
Дали ще го харесваш или мразиш , то ще си бъде
твое през цялото време , докато си на тази земя.
2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище
наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш
в това училище.Те може да ти харесат , а може и да ти се сторят
неуместни и глупави.
3.Няма грешки има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки :
експериментиране.,,Провалените”експерименти
също са част от процеса , както и онзи експеримент,
който в края на краищата се оказва ,,успешен”.
4.Урокът се повтаря , докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по
различни начини , докато го научиш .
Тогава продължаваш със следващия.
5.Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота , през която да
не се налага да усвояваш уроци.Докато
си жив , винаги има уроци, които
трябва да бъдат научени.
6.,,Там” не е по-добре от ,,Тук”.
Когато твоето ,,там” стане ,,тук”,
ти просто ще откриеш друго ,,там”,
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук”.
7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у
някого , освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.
8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими .Как ще ги използваш,
зависи единствено от теб.Изборът е твой.
9.Отговорите от които имаш нужда , са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от Живота ,
носиш в себе си.Трябва само да гледаш , да слушаш и
да вярваш.
10.Ще забравиш всичко това.
Чери Картър-Скот
ОБИКНОВЕН ПЪТ
Хората са упорити , алогични и егоцентрични.
обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА !
Правиш ли добро , ще те обвинят
в егоизъм и задни мисли .
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !
Успееш ли , ще се сдобиеш с фалшиви приятели
и истински врагове .
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА !
Доброто , което правиш ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !
Най-големите хора с най-велики идеи
могат да бъдат
убити от най-дребните хора
с най-дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА !
Хората са благосклонни към губещите ,
но следват само победителите .
Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА !
Каквото си градил с години , може да се срине
само за една нощ .
Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА !
Дай на света най-доброто от себе си
и той ще те отритне .
Дай му го , ВЪПРЕКИ ТОВА !
Надпис на стената Шишу Баван, дом за деца в Калкута
ПАРИТЕ МОГАТ ДА КУПЯТ :
ЛЕГЛОТО , НО НЕ СЪНЯ ;
ХРАНАТА , НО НЕ АПЕТИТА;
ЛУКСА , НО НЕ КРАСОТАТА;
ЕДНА КЪЩА , НО НЕ ЕДИН ДОМ;
ЛЕКАРСТВОТО , НО НЕ ЗДРАВЕТО;
СЪЖИТЕЛСТВОТО, НО НЕ ЛЮБОВТА;
РАЗПЯТИЕТО , НО НЕ ВЯРАТА ;
РАЗВЛЕЧЕНИЕТО , НО НЕ ЩАСТИЕТО;
СМЪРТТА , НО НЕ И ЖИВОТА ;
ПО-ЛУКСОЗНО МЯСТО В ГРОБИЩАТА ,
НО НЕ И НА НЕБЕТО .
За истините…2
Mного хора ще влизат и излизат от от живота ти
Но само истинските приятели ще оставят следи в сърцето ти.
За да се справиш със себе си , използвай главата си.
За да се справиш със другите , използвай сърцето си.
Само една стъпка дели ярост от опасност.
Ако някой те измами един път – това е негова грешка.
Ако някой те измами два пъти – това е твоя грешка.
Великите умове обсъждат идеи.
Средните умове обсъждат събития.
Дребните умове обсъждат хората.
Този , който губи пари губи много.
Този , който губи приятел , губи много повече.
Този , който губи вяра ,губи всичко.
Прекрасните млади хора са творение на природата.
Но прекрасните стари хора са творение на изкуството.
Учи се от грешките на другите.
Не можеш да живееш достатъчно дълго ,за да ги направиш всичките свои.
Приятели – ти и аз…
Ти доведе друг приятел…
И станахме трима…
Основахме нашата група …
Нашият кръг от приятели…
И както кръга , вече нямаме начало или край …
Вчера е история.
Утре е мистерия.
Днес е подарък.
КРЕДО ЗА ОНЕЗИ , КОИТО СА СТРАДАЛИ
Молих се на Бога да придобия сила .
Станах слаб , за да се науча смирено да се подчинявам…
Молих се за здраве , за да мога да извърша велики дела.
Отредена ми бе немощ , за да върша по-добри неща…
Молих се за богатство , за да бъда щастлив .
Обречен бях да живея в бедност , за да се науча на мъдрост…
Молих се за власт , за да заслужа похвалата на хората.
Получих в замяна слабост , за да почувствам нуждата от Бог …
Молих се за всичко , което изпълва живота с радост.
Дарен бях с живот , за да мога да се радвам на всичко…
Не получих нищо , за което се молих , а всичко , за което се надявах.
Въпреки че почти не ги съзнавах , неизречените ми молитви бяха чути.
Аз съм сред най-благословените хора !
Рой Кампанела
Що е то контролирано безумие
Отвъд разума и отвъд лудостта…
Там се намира контролираното безумие.
Контролираното безумие е умствено помрачение много по-сериозно от стандартната лудост, заради която затварят в болници.
Контролираното безумие изисква разум и трезвост много по големи от тези, от които разумният, “нормален” човек се нуждае.
Контролираното безумие е похват за разчупване на рамките /клетката/ на обществото, без самото общество да разбере това и да отхвърли практикуващия.
Контролираното безумие събужда неподозирани сили и умения.
То прави невъзможното вероятно, а немислимото – напълно възможно.
Контролираното безумие ще усили всяко ваше чувство, всяка емоция стотици пъти, така че щастието да бъде изпепеляващо, тъгата смъртоносна, гневът ураганен, а любовта всепоглъщаща.
Човек, който практикува контролираното безумие, притежава силата на лудия и на разумния взети заедно и умножена по два пъти.
Контролираното безумие не е философска абстракция!!
Ако сте готови да рискувате, ако имате силата да го пожелаете, ако това, което. имате, не ви е достатъчно, ако искате вселената да разкрие красотата си пред вас.
Ако не ви е страх да се движите на ръба между рая и ада, между разума и лудостта, между живота и смъртта, то опитайте! Връщане обаче няма
И контролираното безумие е само първата стъпка…
Можете за да започнете като ВЯРВАТЕ.
Вярвайте че всичко е възможно.
А то си е така!
Дори и да не вярвате – действайте така сякаш вярвате.
Дори когато това, което правите ви се струва невъзможно.
Дори тогава когато всички около вас казват че е невъзможно.
Не ги слушайте… Те просто не са чували за контролираното безумие!
Опитайте! Единственото, което ви трябва, е Желание!
Истинско Желание!
Силата…
Когато си най-слаб,
когато си толкова уязвим, че всеки може да направи каквото си поиска с теб,
когато обстоятелствата, случайностите и хората са сторили всичко възможно, за да те смажат,
когато самосъжалението вече изобщо не помага и
когато си достигнал дъното на най-дълбоката и мрачна бездна,
точно в този миг се събужда истинската ти сила и стваш недосегаем.
Това е силата, която може да те издигне до върховете на успеха и славата. Това е силата, с която източни монаси чупят стени с голи ръце. Това е силата, с която хипнотизаторът подчинява на волята си. Това е неутрална сила, нито добра нито пък лоша, това е стихия, вихър, торнадо, което ти е подвластно, ако имаш куража да го управляваш.
Страхливото и пресметливо съзнание замлъква от страхопочитание и ти ставаш истински – по-реален от всякога. Разбиваш бариерите, които са обвили личността ти, забравяш за алтруизма, омразата, желанието, гнева и всички други дребни и противоречиви чувства, от които постоянно се измъчва разумът ти и Живееш. А не живуркаш както досега – жалък и слаб, носен от течението. Наслаждаваш се на всеки миг, опияняваш се от силата си, съзерцаваш и обичаш всеки дребен детайл от света около теб, който преди не си забелязвал, потънал в разкъсващи мозъка ти мисли.
Движиш се на ръба и кръвта кипи във вените ти. Съществуваш в това състояние, до което любителите на силни усещания копнеят да се докоснат.
Когато си най-слаб, всъщност си най-силен!
Облачeто и дюната
Младото облаче се роди по време на една силна буря над Средиземно море. То почти нямаше време да порасне, силният вятър тласкаше всички облаци към Африка.
Още щом стигнаха континента, климатът се промени: горещото слънце засия на небето, а далече долу блестяха златните пясъци на пустинята Сахара. Вятърът продължаваше да ги носи далече към южните гори, тъй като в пустинята рядко вали дъжд.
С младите облачета се случва същото, каквото и с младите хора: нашето облаче реши да се откъсне от своите родители и по-големите си приятели, за да погледа света.
— Какво правиш? – оплакваше се вятърът. — Пустинята навсякъде е еднаква. Върни се при всички и да летим към центъра на Африка, там, където са красивите планини и дървета.
Но младото облаче по природа си беше бунтовниче, не се подчини и тихичко се спусна по-ниско, докато не полетя с мекия, великодушен бриз надолу, към златните пясъци. Като полетя малко над тази местност, то обърна внимание, че една от дюните му се усмихва.
Това се случи, защото и дюната беше също така млада, родена съвсем скоро от този вятър, който току-що си отиде. Облачето веднага се влюби в златните й коси.
— Добро утро – каза облачето. — Как живееш, как си там долу?
— Живея в компанията на другите дюни, слънцето, вятъра и керваните, които минават от време на време край нас. Понякога е много горещо, но се търпи. А ти как живееш там отгоре?
— Тук също има вятър и слънце, но аз имам едно преимущество, мога да странствам по цялото небе и да се запознавам с всичко и с всеки.
— А моят живот е късичък — казала дюната. — Когато вятърът се върне от горите, аз ще изчезна.
— А какво те кара да тъгуваш?
— Оставам с чувството, че не нося полза никому.
— И при мен е същото. Щом се появи друг вятър, аз ще полетя на юг и ще се превърна в дъжд, такава е съдбата ми.
Дюната се поколеба малко преди да заговори.
— А ти знаеше ли, че тук долу в пустинята ние наричаме дъжда Рай?
— А, аз и не знаех, че мога да стана нещо много важно – гордо произнесе облачето.
— Чувала съм няколко легенди, които разказваха много старите дюни. Те казват, че след дъжда ние се покриваме с трева и цветя. Но аз не знам на какво прилича това, защото дъждът тук наистина вали много рядко.
Сега пък облачето се подвуоми. Но след това започна да се усмихва радостно.
— Ако искаш, аз мога да те покрия с дъжд. Макар че току-що се запознах с тебе, аз вече те обичам и много ми се иска да остана тук завинаги.
— Когато те видях там високо в небето, аз също се влюбих веднага — каза дюната. — Но нали, ако превърнеш своите чудесни бели къдрици в дъждец, ти ще умреш?
— Любовта никога не умира —- казало облачето. — Тя се трансформира, и аз искам да ти покажа Рая.
И веднага започна да рони капчици върху дюната. Така те още дълго време бяха заедно, докато не се появи дъгата.
На следващия ден малката дюна цялата беше покрита с цветя. Другите облаци продължавали своя път към централна Африка, и по пътя си все пак ронеха малко дъжд. Минаха двадесет години, малката дюна се превърна в оазис, който освежаваше пътниците с прохладната сянка на своите дървета.
И всичко това стана, защото веднъж едно любящо облаче не се изплаши да пожертва живота си в името на Любовта.
Паулу Коелю
Как чувствата си играли на криеница :)
Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
— Хайде да играем на криеница, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
— Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва – затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
— Едно, две, три, … – започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро – за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво – ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата – за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра – той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
— Един милион, – изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.
И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА – в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА – в тъмната пещера, ЛЪЖАТА – в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.
ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка…
За децата…
А една жена с детенце на ръце продума :
- Кажи ни нещо за Децата .
А той и рече :
- Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас , но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си , но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им , но не и на душите им,
Защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях , но не се мъчете да ги направите като себе си,
Защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете , които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;
Защото както Той обича литналата стрела ,
Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.
Халил Джубран – ,,Пророкът “
