За виното, жените и турската музика!
В интерес на истината нямам никакво намерение да намесвам виното и жените в този пост (просто ми хареса как звучи заглавието 
) -> ще стане на въпрос не за друго, а за приятната, мелодична и изпъваща съзнанието ми музика…. Хора! Сесия сме! Стига надпревари, чий усилвател дъни наи-много…. не мога вече 
Не стига, че я слушам постоянно и силно, ами започвам и да свиквам… Още по-зле…започвам да си тананикам… :’( Ще ме осакатите душевно за цял живот, а и не само мен. Спрете, докато не е твърде късно и все още не съм започнала да харесвам тези ритми…защото, случи ли се… лошо за вас! Мислете за себе си…. мислете за нацията
Сесия
От толкова време не съм писала, че чак ме е срам … изчервих се 
Нямам никаква идея защо отново започнах да пиша…. вероятно имам нужда от отдушник. Сесията е много подтискащ период, в който дните се изнизват или прекалено бавно или твърде бързо. В един момент спираш и си казваш “Хей, хей…. чакай, накъде така?” … и прописваш отново в блога си (както е в моя случей) или правиш нещо, което да разнообрази заниманията ти (нещо, което аз така и не се научих да правя качествено).
Както и да е. Важното е, че е сесия и всички са ужасно депресирани от този факт (тожа пък откъде го измислих… важно било, че сме в сесия…. едва ли 99% от четящите този пост ще мислят така. Боже колко съм гениална, понякога ).
Хайде обратно към лекциите… време е. Стига съм се размотавала….
Макар, че вече съм толкова изтрещяла….
Смях в залата… на ТУ – 4
Kaк студентите от различни курсове се държат на изпит.
І курс:
Професорът седи с разгънат вестник. Студентът преписва от пищов. Професорът рязко сваля вестникът, а студентът бързо скрива пищова.
ІІ курс:
Професорът – в същата поза. Студентът спокойно преписва от пищов. Професорът бавно сваля вестника, а студентът бавно прибира пищова.
……
V курс:
Професорът – в същата поза. Студентът е отворил учебника и преписва от него. Професорът бавно сваля вестника. Студентът /укорително/:
- Професоре!!!
Професорът /виновно/:
- О, извинете!
И отново се закрива с вестника.
Три часа през ноща. Студент от МЕИ прави проект. Гола колежка лежи на леглото.
- Скъпи, студено ми е! – проговаря тя. Безмълвно судентът взима едно одеало и го мята върху нея, след което продължава своята работа.
След известно време студентката пак се обажда:
- Скъпи, много ми е студено!
Студентът мята второ одеало върху нея.
- Абе ти не разбра ли, че искам мъж? – му казва тя.
- Сега е три часа сутринта, къде да ти го намеря?
Смях в залата… на ТУ – 3
Меню в студентски стол:
Супа без кокал – 80 ст.
Супа с кокал – 1,20 лв.
Идва студент и с важен вид хвърля на плота 1,20 :
- Една супа с кокал.
Продавачът му сипва вода в чинията. Студента:
- А къде е кокалът?
- След малко ще се освободи…
Студент на изпит по електротехника. Питат го:
- Защо се върти роторът на електродвигателя?
- Защото там тече ток.
- Тогава защо и ютията не се върти?
- Защото е кръгла.
- А котлона на печката защо не се върти?
- Ъ-ъ-ъ… Ами сигурно заради триенето.
Изпит по електротехника. Доцентът пита студент:
- Какво е това променлив ток?
- Ами то е един такъв ток… ъ-ъ-ъ… абе няма го, няма го, и после изведнъж като те тресне!
На един кораб пътували студенти. По едно време корабът катастрофирал. На най-близкия остров оцелели само трима студенти – от МЕИ, от ВИАС и студент по биология.
Намерили ги местните канибали и им казали:
- Ще ви ядеме.
- А, как така ще ни ядете.
- В казана и после ще ви ядеме.
- Да ама така няма да е честно. Трябва да ни дадете някакъв шанс.
Мислили диваците, мислили и накрая един от тях казал:
- Който ни преброи овцете, няма да го изядем!
Студентите се зарадвали и поискали веднага да им покажат овцете…
Повели ги диваците към върха на една планина и като го стигнали, от другата страна се видяло цяло поле пълно с овце!
Седнал студентът от ВИАС, смятал размера на полета, размера на овцете и какво ли още не, но накрая се отказал и канибалите го изяли…
Седнал после и студентът по биология, смятал откога има овце, с каква скорост се размножавали и т.н., но накрая и той се отказал.
Изяли го и него…
Седнал накрая студента от МЕИ, помислил малко и казал:
- Вие имате 19 456 410 овце!
- А, как позна, бе?
- Много просто, броиш краката и делиш на 4.
Смях в залата
int GetRandomNumber()
{
return 4; //chosen by fair dice roll.
//guaranteed to be random.
}
Смях в залата… на ТУ – 2
Господ решил да прати потоп в България, че много проблеми му създавала. Разбрали за това ректорите на университетите, и сменили учебната програма както следва:
СУ “Климент Охридски”:
Понеделник – Учебен ден
Вторник – Учебен ден
Сряда – Учебен ден
Четвъртък – Прощален празник
Петък – Потоп
УНСС:
Понеделник – Учебен ден
Вторник – Учебен ден
Сряда – Прощален празник
Четвъртък – Свободен ден
Петък – Потоп
МЕИ:
Понеделник – Учебен ден
Вторник – Учебен ден
Сряда – Учебен ден
Четвъртък – Учебен ден
Петък – Потоп
Събота – отучване на петък…
——————
Двама студенти си говорят и единият пита:
- Абе приятел, я кажи как да се отърва от тия хлебарки, бе, пробвах с отрова, с къщички, с чехли ги бих – все нови и нови, няма край, ще се побъркам.
- А ти с тебешири пробва ли?
- Как така с тебешири, те убиват ли ги?
- Ами не, ама поне си рисуват кротичко в ъгъла
————————
Сред студенти се провел шантав конкурс – забиване на гвоздей в стена с глава.
Първо място взел студент от НСА, който забил 5 гвоздея.
Второ място – студент от УНСС – 4 броя.
Трето място – студент от ВИТИЗ – 3 гвоздея.
Студентът от МЕИ бил дисквалифициран – 6 гвоздея, но с главичките напред.
Cмях в залата … на ТУ
Седяли си на пейката пред ТУ петима студенти. В това време покрай тях минало много хубаво момиче
(явно заблудило се, иначе какво ще търси в ТУ…). Получил се следния разговор :
- Леле какво готино гадже ….цццц – казал първокурсника.
- Да наистина хубаво момиче – казал второкурсника.
- Момиче хммм да – казал третокурсника.
- Да бе да момиче…
- Момиче ли , ей сега ще проверя – казал петокурсника и загледал в конспекта – Аааа няма такъв въпрос ….
Дядо Господ решил да разпределя тъпите студенти в България… минали над СУ и помощника го попитал:
- Тука колко да оставим?
- Мии 500.
Минават над УНСС…
- А тука колко…?
- Айде тука 1000.
Минават над МГУ…
- Тука…?
- Пусни 1500 – да има.
Минават над ТУ…
- Тука колко…?
- Е, кво се правиш, нали от тука зареждаме
Балада за студентите в ТУ – София
Там нейде, в София, в един квартал,живеят инжинери в блокове еднакви,
заспиват и събуждат се с Коши и Лопитал,
с учебници, чертежи, с курсови задачки.
Те всички имат електронна поща,
компютър с принтер, но и очила,
те всички учат и чертаят нощем,
защото лекциите са през деня.
За чувства хич дори и не помислят,
табу за тях е любовта,
но дай им схеми да измислят,
единствено в това намират красота.
Любима тема им е глупостта,
изтърсена от някой си професор,
в захлас говорят за скоростта
на звук, процес или процесор.
А вечер в тиха стая,
с бутилка водка във ръка,
отчаяно опитват се да разгадаят,
от’де пък взе се втората луна?!
Това е то…
Току що видях..имам четворка на така споменаваното от мен РВРЛ .
Нямате си и идея колко се зарадвах. Подскачах и пищях като полудяла в офиса )))…и колегите какво да ме правят и те се радват. То може ли човек да каже нещо на фурия в процес на развихряне:P. Олекна ми и сега се чувствам дори леко приятно замаяна… знам , че може би драматизирам , но това може би е един от изпитите, за които най-много съм се притеснявала (като включим и програмирането) … и ми беше голям страх:).
Сега вече съм спокойна.
Някой ще каже..”Да ти имам проблемите”… Е , не му го пожелавам, защото това не спада в категорията птоблеми, а в тази на малките радости в живота, защото именно те ни карат да се чувсваме живи…Не смятате ли..?!? :p
за РВРЛ с любов…
Mдa….мина се .Още един изпит отбеляза дълбока черта в и така измъчения ми мозък, ноо…нищо:). Някой беше казал, че колкото повече – толкова по-добре…пък да видим 
.
Ta..големите очаквания => голямото учене => изпита !!!
Хъх, чувствах се като на заколение (в период на сесия това е нормално чувство и дори в един момент (най-накрая естествено…) дори започва да ти харесва, колкото и извратено да звучи)…Въртяха ме бавно на шиш…ту Бончо(асистента), ту Алтимирски(декана на факултета, лектор и титуляр на дисциплината), ту онзи дебел и не чак толкова приятен “Господин Асистент “, който само гледаше злобно под голямата си вежда (нека наблегна на бройката…), сбърчваше нос, така че веждата му изглеждаше още по-дебелаи промурморваше нещо от рода на ” Eй…вие там…ама моля ви се….”. Що молби хвърли на тоя изпит не е истина …
И…първа среща…5-тe фатални жъпроса…Чета първия и пиша…ама нещо не ми харесва. Питам Цвети (сукилийнчката ми), а тя….”Събуди се, време е ….”. Мда, крайно време е…
Най-накрая съм будна, алелуя:))…и са минали само около 10 мин от изпита…God, I’m so damn fast 8-).
Пиша, и пак пиша….а после продължавам да пиша, но нали знаете…”Когато чета учебника вкъщи, все едно аз съм го писал, но когато се явя на изпита – все едно някой друг го е чел” :/
Почти съм готова, още само 3 въпроса, но незнам защо имам чувството, че никога не съм ги чувала. нищо…по-добре да има нещо писано, пък какво сега…ще развия малко въображение…
=> Омазах ги….май измислих нов дял в дисциплината…:D…хано не го проверява декана…
Kakтo и да е, мина! Излзам и съм толкова скапана, вървя и сънувам….Някой ме пита “Колко получи на задачата? ” …”Здача…Каква задача…имало е задача ?!?!?…?” ужасТ..:(
A дa, вярно … онази задача, на която така и не успях да получа смислен отговор…хмх…
Ще почакаме и ще видим, все пак резултатите излизат в четвъртък. Вече си мисля, че ще е по-добре да съм скъсана, за да се явя пак (не ,че ходенето по изпити ме е хоби)…но, ще се подготвя по-добр енай-малкото. Oх…хаиде стига вече! Незнам дали се опитжам да се самоуспокоя или да се самоукуража…каквото станало – станало, не е фатално…:)))))
