Justin Nozuka – After Tonight [:-}
There’s something in your eyes
Is everything alright
You look up to the sky
You long for something more
Darling
Give me your right hand
I think I understand
Follow me and you will never have to wish again
(Chorus)
I know that after tonight
You don’t have to look up at the stars
No, No, No, No
I know by the end of tonight
You don’t have to look up at the stars
I know that if the love is alright
You won’t have to look up at the stars
No, No, No, No
I know by the end of tonight
You don’t have to look up at the stars
Tell me how you feel
And if i’m gettin near
I’ll tell you where to steer
You’ll tell me where to steer
Da-Da-Da-Darling
Way above the clouds
And high above the stars
Through the unknown black holes
No one knows where we are
But we’ll return to Earth and do it all over again
(Chorus)
Come away with me
Come fly away with me
Just for a night
No one will ever know
No, No, No, No
Darling
I will leave you satisfied
Forever past time
You don’t have to hide your free to fly
(Chorus)
I know that after tonight
You don’t have to look up at the stars
No, No, No, No
I know by the end of tonight
You don’t have to look up at the stars
I know that if the love is alright
You don’t have to look up at the stars
No, No, No, No
I know by the end of tonight
You’ll be looking down upon them from heaven
За случващите се неща…
Джордж няколко пъти ми е казвал, че при мен нещата прекалено често “просто се случват”. Аз обичам да се оправдавам… незнам защо, но обичам, както и да споря, но това е друга тема. Та за “просто случващите се неща”… Когато се оправдавах пред Джордж не го осъзнавах, но е така…. при мен нещата не просто се случват, а аз ги оставям да се случат и естествено след това е абсурдно да търся вината в себе си, тъй като аз нищо не съм направила. И съм спокойна… А не бо трябвало. Вината ми е там , че оставям нещата да се случат както те си искат, не правя нищо, за да ги накарам да се случат в моя полза. Голяма грешка. Аз съм си виновна. Сега вече търся вината в себе си… и с право. Как може да съм била толкова безнадеждно бездейна …. по толкова въпроси, които спокойно са можели да се решат в моя полза. Хъх…. както обичам да казвам: ” голяма съм УФСЪ “.
И сега какво…значи ли това, че трябва д асъм по дейна относно случващото се около мен? Дали съм мотивирана достатъчно, за да стана такава…. или ми е по-изгодно кротичко да бездействам и да се правя на жертва…? Ах как мразя тази роля… 
А и как да се мотивирам? Някой би казал…ами погледни реално…виж, това ще се развие добре за теб, спечели от това, че не си го оставила просто да те подмине…! А как тогава да “погледна реално”? Как да преценя кое ще се развие в моя полза? Може би губя твърде много време в обмисляне и премисляне, не на това, което се случва, а на това, което би могло да се случи! Но какво да направя…. такава съм! (Ето пак се оправдавам , а мога да променя нещо в ситуациатя…но така е по-лесно май… ) Не обичам да поемам рискове, затова и толкова губя отпечеливши ситуации… Няма да стана по-спонтанна…но може би трябва да започна да поемам отговорност и за “случващите се неща”, докато не ги накарам да завършват в моя полза.
А и защо винаги избираме по-лесното… в случая – аз? Не е мързел… вярно, че когато имам възможност обичам да си лентяйствам , но когато трябва да се върши работа – върша я. Може би пак е бягане от отговорност… или по-скоро страх от поемането й?! Да, по-лесно е да си изживея спокойно живота и да съм била повече “жертвата”, отколкото “победителя”, но това няма да ме притеснява, защото аз ще съм спокойна, а съвестта ми – чиста… Измама, всичко е сладка и приемлива измама. Това е цената…. Но може би е време да порасна……
Toga – party…
Чудите се що за животно е това, нали 
Всъщност тива си беше един съвсем нормален рожден ден, с тази разлика, че гостите бяха облечени в чаршафи… забавно 
Ако трябва да сме честни, нито за миг не спрях да се смея…. беше невероятно…
Дори се замислям да заменя пижама-партито, което замислям от ..хм…няколко години с тога-парти 
Ето и малко снимки.. като предварително се извинявам на тези, чийто лица не присъстват на снимките…но не мога да кача всички….за съжаление .
Enjoy
Ето го и рожденика…в оранжева тога (чаршаф) … моля обърнете внимание на чехлите 
Cacao beach
Почти към края на лятото… слънце…. море…. Какво повече можеш да искаш. Несебър…. плаж…. приятна музика и компания
Благодаря sunshine
На кръстопът
Седя в тъмното и си мисля за нещата, които си обещах неотдавна. Не ми се иска да го повярвам, но сякаш се съмнявам, че ще успея да се справя…. а ми се иска. Може би просто не вярвам достатъчно силно. Седя и се чудя, накъде съм се запътила и коя е моята посока. Всеки иска нещо различно , всеки те тегли към неговия път…. как да разбереш тогава, кой точно е твоят?!? Как да разбереш къде искаш да отидеш, когато дори не събираш смелост да си пожелаеш ,да се отправиш на път?!? Може би знам, какво искам… може би знам и как да го постигна, може би ще имам силите…. Но има твърде много “може би”… Ах тази моя неуверенест. А ми се иска да поемам повече рискове… но все не се решавам. Може би, защото не искам да се разочаровам…. Отново “може би”….. Или просто не искам да спра да чувствам стабилността под краката си. Понякога дори и аз не се разбирам… а трябва да се опозная по-добре….за да спра да изненадвам сама себе си….
Да, това съм аз!
Стига сум се оплаквала! Стига съм мрънкала! Така нищо не постигам. По-добре да запретна ръкави и да хващам живота за ушите, преди да съм му позволила съвсем да ме води за носа.
Днес ще се направя красива. Ще се облека. Ще слога грим. Ще си направя косата. Искам днес да съм красива… искам отднес да съм красива… за себе си! Защото никой не го заслужава повече от самата мен. Искам да съм щастлива… и ще съм, обещавам си!
Да, това съм аз….
и това е първият ден от остатъка от живота ми….
Лято 2007 :)
Ами…ето…и на мен ми се удаде да се попека малко по нашето черноморие . Както (предполагам, тези които ме познават) се досещате…изгорях доста смешно..но няма да съм аз, ако не ми се случи. Само мога да кажа, че беше невероятно и по този случей ще кача малко снимки да зарадвам хорските очи
Нова песен, но на същия глас…
Тъпо ми е …. Апатично ми е …. безразлично и скучно. Незнам какво искам от себе си, от живота и околните…. нищо незнам. Джордж непрекъснато ми повтаря, че при мен нещата твърде често “просто се случват” и май се опитва да ме укорява, че не съм поела нещата в свои ръце. Съгласна съм… но как да го направя, като аз наистина незнам какво търся…. В коя посока да поема при условие, че незнам къде искам да стигна. Понякога понятията са ми толкова объркани, че се чувствам като в безизходица. Юли (колега от моята група.. мн добричък) днес ми каза, че вероятно се чувствам така, защото имам твърде много време да се замислям за себе си и за нещатата около мен. Казах му, че нещо ми липсва доста осезателно…. но не мога да рабера какво. Просто не се чувствам съвсем цяла… и има някакво странно безпокойство, което не ми е присъщо. Според Юли, чисто и просто ми трябва мъж и е крайно време да съм започнела да се оглеждам, защото той няма да изникне просто хей така. Май е съвсем прав. Но как да започна въобще да търся, когато незнам какво търся. Мислех си, че имам някакъв изграден стереотип, но в един момент всичките ми предтсви се обърнаха и аз престанах да мисля за това (пък и още не се е родило животното от другия пол, което да може да ме изтърпи). … И какво се оказа… пак съм до никъде…. или по-скоро съм там, откъдето започнах. Някои ще кажат…ами трябва да разбереш какво искаш. Добре, съгласна съм, но как?!?! Когато попитам…всички мълчат или се измъкват с “Оооо, незнам…при всеки е различно”.
А при мен? Как да разбера какво искам и от кого имам нужда?!?!
It’s getting hot in here….
Горещо е …Боже колко е горещо…. :[ Ужасно горещо е … Усещам как докато идвах на работа мозъка ми започна да бълбука (да е сладко на кулинарните ексцентрици). В 280 не се дишаше и не заради жегата… целият автобус вонеше на нещо ужасно. … Чак да ти се насълзят очите. Слязох на следващата спирка и си хванах този, който се задаваше ленови сред маранта. Слънцето печеше ли печеше…. Кръвта ми закипя (не от нерви)… и още се опитва да бълбука…но блажени са работещите на климатик … Мляс 
